Изложбите на илюстрацията и книгата започват да се организират през 60-те години на миналия век. Първото такова събитие е през 1966 г. и е дело на секция „Графика“ към СБХ. Две години по-късно е и първата изложба, която носи името „Национална изложба на илюстрацията и изкуството на книгата и изложба на българската книга“. Следващите издания са през 1969 и 1970 г., а след това изложбите са веднъж на две години. Те никога не получават статута на биенале, но успяват да се наложат като основен авторитет в света на родната илюстрация. Общо са организирани 13 такива събития в периода 1968 – 1990 г. Спорно е дали е имало изложба през 1992 г., тъй като каталог и награди няма, а истории за събитието откриваме в откъслечни статии. През 2006 г. беше направен опит за подновяване на традицията с единична изложба в залите на "Шипка" №6, но продължение не се случи. През 2018 г. сайтът "Българска илюстрация" пое инициативата да създаде "Биенале на илюстрацията", реализирайки голяма изложба и издавайки цветен каталог.
В обширния исторически преглед по-долу ще откриете много информация и снимки от изминалите издания, ще допълваме текста в продължение на времето и бъдещите изложби. Цялостното проучване е дело на д-р Милена Радева и молим, ако решите да ползвате тези материали за лични или медийни цели, да подадете коректно източника в библиографската си справка.
Благодарим и приятно четене!
1966-1968, 1969-1970, 1972, 1974, 1976, 1978, 1980, 1982, 1984, 1986, 1988, 1990-1992, 2006
1966-1968 г.
начало на една традиция
Две първи национални изложби на илюстрацията
и изкуството на книгата
През юли-август 1966 г.[1] в залата на СБХ на ул. „Раковски“ 125 е организирана Първата национална изложба на илюстрацията. Замислена е първоначално като биенале, но не успява да се осъществи като такова поради пропуски в организацията – липсата на комитет, който да сформира жури, да определи експонатите, да състави документацията и да „организира пропагандата“. В същия период са представени и изложба на паркова скулптура, и изложба в Бургас, които стават фокус на СБХ. Така илюстрацията остава само в ръцете на секция „Графика“ и не е общосъюзно мероприятие. Плакатите са разлепени едва след откриването на изложбата, каталог няма, а наградите се връчват след нейното закриване. Ето защо изложбата минава без особен интерес от страна на публиката и на ръководните органи. Събитието не успява да се реализира като биенале и поради факта, че на него няма международно присъствие или жури, затова то остава в историята на илюстрацията като „обща изложба“. Атанас Стайков повдига и въпроса за връзките и приятелските отношения, които художници, издатели и главни редактори имат, тъй като те невинаги водят до позитивни резултати и добри художествени решения.
В изложбата вземат участие Иван Кирков и Евгени Босяцки със свои трактовки на Шекспирови произведения – най-вероятно същите произведения, предложени и в Лайпциг. Иван Кожухаров предлага линорези към „Предания от изчезналия град“ и „Житие и страдание“ – и двете книги са публикувани през 1966 г. Експресивните тушови рисунки на Борис Ангелушев към „Немили-недраги“ още веднъж демонстрират лекотата, с която всепризнатият художник работи. Александър Поплилов участва в изложбата с работата си по „Трите баби“, издадена през 1961 г. Иван Кьосев, който доказано отговаря на очакванията за българската книга и илюстрация, представя „Приказки на Братя Грим“ (в два тома) и „Изгубеният свят“. Това е една от редките книги на 60-те, чийто печат не успява да унищожи оригиналното излъчване на творбите, а създава хомогенен продукт. Близки по идея са и илюстрациите на Петър Чуклев към „Приказки от Вилхелм Хауф“. Любен Диманов е включен в изложбата с рисунки към произведенията „Юноша“ и „Зелени ниви“, а Борислав Стоев – с „Българи от старо време“ (с необичайна интерпретация на текста в стила на примитива). Любен Зидаров представя илюстрациите си към „Морско вълче“. В експозицията не намират място Илия Петров, Никола Мирчев, Б. Димовски, Тодор Динов и Александър Денков. Изложбата акцентира върху произведения, насочени към възрастните, по-малко са книжните илюстрации за малки деца. В експозицията на детска илюстрация намират място и Нева и Анна Тузсузови, Мана Парпулова, Златка Дъбова, Марко Бехар и др. Общият фон на изложбата демонстрира търсенията на илюстраторите към по-големи и значителни литературни произведения на български и чужди автори.
Две години по-късно, на 15 май 1968, в изложбената зала на „Гурко“ 1 официално се открива първата[2] „Национална изложба на илюстрацията и изкуството на книгата и изложба на българската книга“. Събитието е организирано от Комитета за изкуство и култура, СБХ и държавното обединение „Българска книга“, които искат да поставят гръмко начало на ежегодно представяне на най-добрите постижения в сферата на българското книгопроизводство. В тази първа изложба са експонирани 692 илюстрации на 68 художника, 163 художествено оформени книги и 35 обложки. 17 издателства показват 539 книги, а трима автори представят 15 табла с шрифтове.[3]
Това точно попадение в организацията на изложбата успява да обедини всички поколения български художници, работили някога в полето на книжното изкуство. Както първите създатели на илюстрация, така и техните първи ученици и част от най-младото поколение, което работи в България до края на 80-те години. В една от залите на изложбата е експонирана и възпоменателна колекция от творби на „учителите“ Борис Ангелушев (1902–1966), Илия Бешков (1901–1958) и Георги Атанасов (1904–1952).
Изложбата събира в едно пространство илюстрации и книги, издадени през предходните две години, и включва художествена литература (за деца и възрастни) и учебници. Големият брой участници в експозицията представя широк набор от индивидуални почерци, освободили се от догмите на V конгрес и доклада от 1953 г. „Обсъждане състоянието и задачите на съвременната българска илюстрация“ и поели по новата идеологическа линия на Априлския пленум, VIII конгрес и поуките от изложението в Лайпциг през 1965 година. Проф. Васил Йончев определя тази първа синхронизирана изява на българските илюстратори и художници на книгата и шрифта като „Изложба, която изненадва със своите постижения във всички свои раздели“.[4]
Доказалите се, утвърдени в годините имена (Александър Денков – „Илиада“, Иван Кьосев – „Валенщайн“, Христо Нейков – „Ехо от детството“, Иван Кирков – „Трагедията на човека“, Петър Рашков – „Човекът, който имаше съвест“) остават верни на себе си и в тази изложба показват най-доброто от постигнатото до момента. Графичните композиции много премерено контактуват с текста и наборните полета в книгите на Иван Кирков, Любен Диманов („Лирика“), Петър Рашков и читателят започва да възприема разтворите като една обща композиция, а не като отделни елементи, разхвърляни из страницата – текст, заглавие, илюстрации.
За първи път се връчва и награда „Борис Ангелушев“, която печели Ал.ександър Денков за илюстрациите си към Омировата „Илиада“.[5]
Развитието на художествения език и политическата свобода на художниците им позволяват да разширят не само техническите средства, с които работят, но и композиционните си решения, стил и почерк. Силното и ясно опростяване на формите, извеждането на локални цветове, изградени не чрез класическите художествени похвати на живописта, а чрез многобройни малки елементи, вплетени в стилизирана форма, са техники, характерни за традиционните български занаяти, текстил и приложни изкуства. Редки са случаите на опити за натуроподобност или реализъм.
В каталога на изложбата са включени и няколко неиздадени произведения. Личните търсения на Александър Поплилов върху темата за „Дон Кихот“ и на Анна Тузсузова към приказката „Пепеляшка“.
Младите художници Богдан Бенев, Христо Брайков, Мана Парпулова, Румен Скорчев, Мира Йовчева представят илюстрации от две-три различни произведения. Петко Абаджиев, Борислав Стоев, Васил Йончев, Владислав Паскалев, Жана Костуркова, Иван Кьосев, Христо Нейков, Любен Зидаров, Евгени Босяцки и Иван Иванов са в състава на журито, което определя не само наградите, но и допуснатите до представянето произведения и художници. Техни илюстрации и книжни оформления са експонирани в галерията, но не взимат награди.
Постиженията на отличените и на взелите участие в тази първа национална изложба художници не са плод на иновативни художествени техники или похвати, както отбелязва и критиката по онова време. Новото, което се представя пред публиката, е персоналното отношение на всеки автор към фабулата на текста, личната трактовка и смелите художествено-естетически решения, които читателите наблюдават през последните пет- шест години.[6] „Революционните изменения, които се извършиха за толкова кратък период в изкуството на книгата, минаха някак незабелязано пред очите ни“[7] – пише Максимилиян Киров след изложбата.
д-р Милена Радева
[1] Зидаров, Л. Илюстрацията в Националната изложба и във всекидневието. Изкуство, 1966, кн. 8-9, с. 12-18; Лаптева, А. Национална изложба на илюстрацията. Пламък, 1966, кн. 9, с. 93-94; Стойков, А. Някои въпроси за родната илюстрация. Работническо дело, бр. 205, 24 юли 1966
[2] Някои статии признават за първа изложбата през 1966 г., други – тази от 1968 г. Броенето по-късно през годините също е объркващо. – бел. авт.
[3] Р. Д. Първа по рода си. – Работническо дело, год. XLII, бр. 136, 15 май 1968, с. 3
[4] Йончев, В. Първата национална изложба на илюстрацията и изкуството на книгата. – Изкуство, 1968, кн. 8-9, с. 3-12
[5] Свинтила, В. Илюстрациите на Ал. Денков към „Илиада”. – Народна култура, бр. 52, 30 декември 1967
[6] Трябва да се има предвид, че изложбата е организирана през май 1968 г. с книги, излезли от печат 1966–1968, което означава, че са работени поне една-две години по-рано. – бел. авт.
[7] Киров, М. Успех, който задължава. Литературен фронт, бр. 26, 20 юни 1968
1969-1970 г.
в търсене на нов път
Историята на илюстрацията в България
започва с малки стъпки
През 1969 г. се организира Втората[1] национална изложба на илюстрацията и изкуството на книгата. Тя не получава широк медиен отзвук в средите на изкуството и критиката, но за сметка на това има каталог, който е достигнал до нас. В него откриваме, че са участвали общо 59 художника с общо 433 илюстрации, 36 корици и обложки, 103 оформления на книги и 9 шрифтови табла.
Една година по-късно, през 1970 г.[2] се състои и Третата национална изложба на илюстрацията и изкуството на книгата. Смело можем да кажем, че тези изложби вече се превръщат в стожер на качество и естетика на родната илюстрация, оформление и книга. Поредната експозиция отстъпва по качество и представителност на предходните две, навярно защото в състава ѝ липсват някои от значимите илюстратори, които вече са наложили своя стил, работа и представяне на националните изложби и международните форуми, но и заради ежегодното издание, което ще се промени след това. В пространството се усеща повече въздух и белота в страниците на произведенията. Общият поглед върху изображенията създава впечатление за „целенасочена емоционалност“ и провокация към разсъждения от страна на художниците към посетителите на изложбата и читателите. „Това е новото светоусещане на художника, участник в настоящата изложба“. Постепенно започват да се отличават и разграничават различните стилове и техники на творците, които целят лично, авторско представяне и прочит на литературното произведение. Всеки художник цели да покаже себе си в експозицията, а не да е част от общата маса, базирана на родова принадлежност, политическа догматика или унифицирана стилистика. В „Моите песни“ Р. Скорчев демонстрира колко въздействаща може да бъде илюстрацията в съчетание с емоционално наситено литературно произведение, макар тези рисунки да не олицетворяват характерния почерк на твореца. По-лесно публиката може да го разпознае в „Под Ленинската стряха“, където изображенията са изцяло изградени на принципа на „жива“ тушова рисунка и лек, цветен акварел. Макар еднотипни, образите на децата от Лениновия дом са весели, интересни, щастливи и открито заявяват своята емоционалност. Белотата на страниците създава естествено пространство за въздушните рисунки и те не се нуждаят от допълнително насищане на композицията. В „Сърната на художника и трите луни“, предназначена за по-големи деца, рисунката се променя, но остава лесно разпознаваема като стил. Композициите стават по-фантазни и условни, но не губят връзката си с реалността, а я видоизменят. Н. Тузсузова от своя страна остава искрено вярна на народния си стил в „Улички бъбривки“ и „Ручеят от планината“. Нейният колорит, образност и маниер на изграждане на формата създават все по-пъстроцветни светове, в които народното творчество е първоизточник на идеи, елементи и композиции. М. Парпулова, която работи в същата стилистика, представя три илюстрации към „Ането“. Б. Стоев запазва своя живописен пластически подход в „Морски приказки от цял свят“. Художникът успява да съчетае сложната гама и палитра от цветове, които създават усещане за материалност на обектите, с плоските геометризирани форми, които ги изграждат. Именно съчетаването на наглед невъзможни неща оформя и цялостната композиция на всяка от илюстрациите му. На страниците се редуват малки и големи обекти, повечето от които не би трябвало да са в такива мащаби – огромни риби, малък кораб с много хора, голям замък на малък остров – илюзии, които звучат реално в детското съзнание и книга. И. Кожухаров продължава да работи, имитирайки дърворезбена графика. Участва в изложбата с вече представените през 1968 г. илюстрации към „Съкровищница“ на А. Каралийчев и „Гори Тилилейски“ на Е. Пелин. Г. Ковачев черпи вдъхновение за изображенията си директно от приказния епос, който читателят открива в двете серии по мотиви от народни приказки („Народни песни“ и „Разкази на Г. П. Стаматов“). И. Кьосев със своето богато техническо разнообразие, което успява да нагоди към идеите на всяка литературна творба, представя серия от илюстрации към „Жерминал“. Огромната разлика, която се забелязва в тези творби спрямо предходни негови произведения, е обяснима отново с различния текст. Произведението на Е. Зола, което описва живота на миньорите в малко френско село през XIX в., създава усещане за пагубност и обреченост. „Експлоатацията на човек от човека, хилядите лица на ежедневното насилие, неволите на един живот, в който е забранено дори да се надяваш“[3] – емоциите, „нарисувани“ от Зола, са претворени от Кьосев посредством къс щрих, монументални фигури и наситени композиции.
В илюстрациите, представени в началото на 70-те, се наблюдават не само нови техники и стилизация на образите и пространството, но и търсене на нови композиционни решения, които да провокират мисленето, естетическите усещания и възприятия на читателите. Опит да диференцират нов, личен стил правят Л. Диманов, Ю. Минчев, М. Парпулова, Г. Чаушов, Здр. Мавродиев, Л. Чехларов и др.
П. Чуклев дефинира нов етап на творческата си работа – илюстрациите му към „Алиса“, представени на предходната изложба, са доразвити в илюстрациите му към „Рицарят“. Декоративните елементи са взели превес в изграждането на образите и формите в илюстрациите на книгата и по този начин самите те „изплитат“ нова, сложна сюжетност. Л. Чехларов се осланя на мотиви, директно заети от географията на приказката „Паячето“, като по този начин създава компилиран нов свят, плод на примитива на африканските народи и детската фантазия. В изложбата се представят и младите художници И. Газдов, Б. Бенев, Г. Чаушов и К. Миладинова. В общото послание на експозицията личат два главни аспекта – народният декоративен елемент и личните художествени търсения. Като цяло изложбата от 1970 г. е най-слабата до момента, но дава път на нови, млади художници да покажат своето творчество. Представени са общо 63 художника, някои от които с вече презентирани книги, а други само с проекти към произведения.
Тези общи черти на художниците, които се стремят да видоизменят реалността и да я превърнат в своя собствена интерпретация на литературния текст, характеризират в най-общ план посоката, в която родната илюстрация поема. В тази обща посока всеки автор намира собствен път и тръгва по него.
д-р Милена Радева
[1] Приемаме, че първата изложба от серията такива е през 1968 г. – бел. авт.
[2] Джурова, А. Бележки за изложбата на илюстрацията и изкуството на книгата. Изкуство, 1970, кн. 6, с. 10-14
[3] Анотация към книгата на Е. Зола, 2009 г. – бел. авт.
1972 г.
Международна година на книгата
Книгата по света
и книгата в България
През 1970 г. Общото събрание на ЮНЕСКО обявява, че 1972 г. ще бъде обявена за Международна година на книгата. Целта на всестранно организираното събитие е да даде гласност на проблемите за достъп до книгата в света и да обърне поглед към страните в Африка, Азия и Южна Америка, в които има „глад“ за книги. Основната цел на кампанията е да се стимулира създаването на по-евтини книги, достъпни за всички, и по този начин да се разпространят идеите на литературата и философията сред най-младите читатели. Логото от две човешки фигури, хванали се за ръце на фона на отворена книга, е дело на белгийския художник М. Олиф, плакатът е на Ролф Айбах, а слоганът е Books for All – „Книги за всички“. Към идеята на Организацията на обединените нации се присъединяват общо 120 държави, международни организации, писатели и учени от цял свят. Всяка държава, която взема участие в Годината на книгата, организира национални и международни комитети и регионални центрове. В седалището на ЮНЕСКО – Париж, е организирана международната изложба Books about Books („Книги за книгите“), която в рамките на една година има за цел да представи 1395 книги от 403 издателства и организации в 38 страни. Международното представяне на изложбата започва от Панаира на книгата във Франкфурт през есента на 1972 г.
За четвърта поредна година Комитетът за изкуство и култура и СБХ организират годишната изложба на илюстрацията и изкуството на книгата, която макар да съвпада с обявената от ЮНЕСКО Година на книгата, е посветена на 90-годишния юбилей от рождението на Г. Димитров. Девизът ѝ е: „Книгата – в служба на прогреса – достояние на всички“[1]. Официално писмо-реч на Т. Живков е разпространено до всички органи и публикувано от техните печатни издания. Посланието на министър-председателя на НРБ е издадено и в самостоятелно луксозно сувенирно издание – книга джудже, преведена на руски, френски, немски, английски и испански език. Изложбата има за цел да направи преглед на постигнатите до момента творчески успехи на илюстраторите, както и на несполуките, които неизбежно съпровождат развитието на българската книга. Анализът на родната илюстрация, който прави В. Йончев, започва още от пионерите на това изкуство в България, работили в първите години след Освобождението – И. Мърквичка, Й. Обербауер, И. Милев, Н. Петров, продължава с 20-те и влиянието на сецесиона в творбите на Н. Райнов, А. Божинов, С. Скитник, А. Жендов, не пропуска периода на 30-те и 40-те години – В. Лазаркевич, И. Бешков, Г. Атанасов. Съществени са търсенията в стила и триизмерното пространство, които оформят 40-те и 50-те години с илюстрациите на И. Петров, Б. Ангелушев, Ал. Поплилов, Н. Мирчев, Г. Атанасов, Нева и Никола Тузсузови, Вл. Коренев, Г. Ковачев, Л. Зидаров, Т. Динов, Ст. Анастасов, Ал. Денков и първите възпитаници на Художествената академия – М. Парпулова, Б. Стоев, Хр. Нейков, Т. Панайотов, З. Дъбова, И. Кьосев, С. Венов, Р. Скорчев, И. Кожухаров, П. Чуклев, К. Тасева и Ю. Минчев.
Подобно на предходните, и тази изложба разгръща интерпретациите на илюстрацията спрямо литературния текст в две посоки – търсене на директна връзка между текст и изображение и коментиране на произведението през погледа на художника. Вторият подход е по-характерен за графичните творби в литературата за възрастни в изложбата[2]. Той се опитва да постигне по-силно внушение чрез по-изчистена форма (с риск да бъде абсолютизирана) или чрез прийоми на сюрреализма. Що се отнася до детската илюстрация в изложбата – тя често е обект на по-голям експеримент, отколкото предполага текстът, но това е оправдано от детското въображение и асоциативна фантазия. Тази област на художествена интерпретация предлага най-интересни и разнообразни форми и решения. Именно детската книга предразполага към най-бързо развиваща се илюстрация, която е подкрепена от множество художници и от техните различни начини на изказ, „разнообразни похвати, по-задълбочено и прецизно изпълнение, по-богатото асоциативно мислене“[3]. В изложбата, както и в общата годишна книжна продукция на издателствата, се наблюдава отдалечаване на експеримента от психологията на детето. „Можещи художници, които обаче понякога смятат, че онези експерименти, които не могат да преминат в графиката или в кавалетната живопис, в илюстрацията минават безпроблемно“[4], както и целенасоченият примитивизъм, близък до детската рисунка.
Характерното за началото на 70-те, показано в тази юбилейна изложба, е голямата свобода на творците – свобода на художествените принципи (които те сами избират дали да следват, или да експериментират), но и свобода за изразяване на собствени мисли, интерпретации и асоциации по отношение на текста. Безспорни в това отношение са постиженията на Р. Скорчев, А. Старейшински, М. Пейкова и Б. Бенев[5]. Оформянето на родови и стилистични групи сред илюстраторите започва все по-ясно да личи, особено когато продукцията бъде сравнена в общото пространство на изложбената зала. Ал. Денков се фокусира върху научната фантастика, Хр. Нейков, Т. Панайотов и И. Кожухаров създават героични образи към класически български романи, разкази, народни легенди и сказания. И. Кьосев, И. Кирков, Л. Диманов илюстрират предимно преводна класика за възрастни[6]. Ал. Поплилов, Л. Зидаров, С. Венов, Хр. Нейков, П. Чуховски, П. Чуклев, Ст. Анастасов, Н. Тузсузова и М. Парпулова вече са успели да утвърдят личния си стил и той ги е превърнал в „класици“ на родната илюстрация. Това поколение художници все още запазва връзката на рисунките с текста, макар условността, стилизацията и декоративността да обобщават формата и пространството. По-младото поколение графици, израснали с динамичното развитие на информацията и телевизията, разчита на многопластовост на изображенията и идеите си, които се разгръщат посредством текста, а не успоредно с него. Техните илюстрации подчертават възможността от многообразие чрез техническото им умение за създаване на по-сложен изразен език чрез символа, метафората, условността, пространствените планове и динамичността на движението, което не е праволинейно[7]. На общия фон на изложбата, сред „новите“ участници правят впечатление произведенията на Цв. Куюмджийева („Бринцила“), Кр. Дренска („Какво ще излезе от тебе, Фритьоф“), Р. Николова („Малкият Мук“), Ив. Димов („Яростно сърце“).
д-р Милена Радева
[1] Книгата – в служба на прогреса – достояние на всички. – Изкуство, 1972, кн. 2, с. 2 [реч на Крум Василев пред Комитета за печата при Министерски съвет]; Йончев, В. За изкуството и културата на българската книга. Изкуство, 1972, кн. 2, с. 3 – 23; Живков, Т. Книгата – в служба на прогреса – достояние на всички: Писмо до Националния комитет за провеждане на Международната година на книгата в България. София, 1972; The UNESCO Curier (Paris, UNESCO), 1972, № 1; Anatomy of an International Year – Book Year – 1972. Paris, UNESCO, 1972
[2] Джурова, А. [изказване] – Изкуство, 1972, №8, с. 12-13; Паскалев, Вл. [изказване] – Изкуство, 1972, №8, с. 15 – 16
[3] Старейпински, А. [изказване] – Изкуство, 1972, № 8, с. 14
[4] Горанов, К. [изказване] – Изкуство, 1972, № 8, с. 16 – 18
[5] Кирков, И. [изказване] – Изкуство, 1972, № 8, с. 16
[6] Скорчев, Р. [изказване] – Изкуство, 1972, № 8, с. 19 – 20 (към 1972 г. – Б. а.)
[7] Джурова, А. Изложба на илюстрацията и оформлението на книгата. Читалище, 1972, кн. 8, с. 12 – 14